Обичам да чета книги! И то истинските хартиени книги, още по добре и ако са стари, миришещи на библиотеката, от стар шкаф или покрити с прах на огряния от слънцето таван. Навярно всеки от вас ще си спомни с носталгия детството, когато впускайки се в рисковано и страховито изследване на „забранения” таван, се натъква на купчини отдавна забравени книги, останали от неговите родители и прародители. Приключенски истории за пирати и съкровища, мускетари и индианци, диви зверове в джунглата, летящи митични същества и много други, превърнали се в любими книги на всеки. Всяка от книгите носи следите на притежателя си, я прилежно изписано пожелание за някои отдавна отминал рожден ден или рисунки и букви от учещия се да пише някой ваш чичо, а защо не и любовните трепети на майка ви по страниците на Хамлет.
Като всеки любител на книги, за мен е важно, това което чета да е стойностно и да задоволява въображението ми. Дори и до ден днешен с носталгия препрочитам някои от любимите си детски книжки. Навяват ми мили спомени и с удоволствие бих ги чела на децата си.
Ето някои от моите незабравими любими книги, които са оставили ярък отпечатък и са разпалвали въображението ми:
- Пипи дългото чорапче, Астрид Линдгрен – когато сме малки всеки си мечтае да няма възрастни, които да му забраняват най-хубавите неща
- Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин, Марк Твен – отново белите и пакостите изобилстват, а и има много ценни идеи как да се измисли някоя щуротия
- Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, Ено Рауд – в двете книжки с необикновените герои ще се запознаете с приключенията на пътешествениците, а те наистина са много …
- Карлсон, който живее на покрива ( как без него), Астрид Линдгрен – Приятно закръглен, в разцвета на силите си!
- Мечо Пух, Алан Милн – мисля, че тук няма нужда от повече, остроумен и забавен, прекрасен … „ Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.” Една от емблематичната мисъл на Мечо Пух
- Малкият принц, Антоан дьо Сент-Екзюпери – Казват, че малката книжка трябва да се прочете поне три пъти, на 12, на 25 и на 50 годишна възраст. И винаги се възприема по различен начин, доста философска и не чак толкова детска.
- Пътешествие до центъра на света, Жулн Верн – е тази книга ако не развихри въображението ви…
Това са само малка част от книгите на моето детство, които ме обогатиха и ме впечатлиха. Разбира се, има още много други. Те ме карат да бъда креативна личност, създаваща красоти ръчна изработка с огромно удоволствие. Ще се радвам, ако споделите и вашата любима книжка, която ви е впечатлила.